20 юли 2008

За да помогнем и ние в името на истината.

Учителските синдикати - най-евтиният играч срещу интересите на съсловието
от Васил Стоянов


След края на учителската стачка от миналата есен лидерите на съсловните синдикати се
снишиха и имаше защо - конфузно стоеше "извоюваният" лилипутски ръст на заплатите на фона на гръмко заявеното през септември искане за 100-процентно увеличение. А и липсата на добра стикованост между трите синдикални организации направи от стачкуващите наивници, употребени умело в политическите игри. Игри, в които синдикалните лидери бяха решили да си направят евтин PR, "защитавайки" интересите на една гилдия от унизени и за жалост твърде доверчиви хора.

Отшумяха и страстите, и исканията за оставки на синдикални лидери. Българският учител по традиция си налегна парцалите. Изтече обаче двегодишният срок на стария Колективен трудов договор за системата на народната просвета и синдикалните лидери (същите от 2006 г.) трябваше да сложат подписите си под актуализирания документ.

Новият колективен договор е факт от 30 юни и дори един бегъл поглед върху него е достатъчен, за да стане ясно, че шефовете на учителските синдикати отново не са били особено напористи и твърди при отстояване интересите на учителското съсловие. Примерите са особено показателни. В частта, регламентираща заплатите, МОН умело прехвърля върху училищните директори отговорността за достигането на обещаните през есента 650 лв. учителска заплата. Текстът, под който са се подписали учителските "застъпници", не ангажира с никакви конкретни стъпки просветното ведомство: "Министерството ще работи за създаване на условия... на работодателите да осигурят от юли 2008 г. средства за достигане на средните брутни заплати... в системата на 650 лв."

Само че всички училища от началото на тази година се издържат с делегиран бюджет, който зависи от броя на учениците. Така че единственият начин да се осигурят въпросните средства е МОН да повиши единният разходен стандарт за издръжка на ученик - нещо, което засега е само проект, и то за едва 10.6% увеличение.

Още по-показателни за тежестта на синдикатите са договорените допълнителни трудови възнаграждения. Как освен като откровена безпринципност може да се определи месечната надбавка от 7 лв. и 11 лв. за придобити съответно пета и четвърта професионална квалификационна степен!? Как освен като демонстративно неглижиране може да се изтълкува надбавката от 17 лв. месечно за учителите в специални училища (дефектология)! И нима не е обидна надбавката от 21 лв. за преподаване на учебен предмет на чужд език (напр. биология на немски език ) в същото време, когато десетки учители по английски език от Русе вече месеци наред преподават в Румъния за 600 евро месечно.

Особено съмнителна става лоялността на синдикалните лидери към гилдията, когато видим подписите им под текст, според който месечната надбавка за персонала на училища за деца с нарушено зрение и увреден слух може да бъде 12% от минималната работна заплата, а в училища за деца с умствена изостаналост - 4%.

И кой ли учител с охота би приел твърде отговорната работа на класен ръководител, когато синдикатите са договорили с МОН тя да се заплаща по 18 лв. месечно? Та класният дава толкова само за телефонни разговори с родителите на отсъстващи и изоставащи деца. Това са наистина минималните ставки, но кой училищен директор би си позволил да ги надвиши, когато делегираният бюджет едва стига да се закърпи прокапалият покрив на училището и да се подменят някои от 20-годишните чинове?

За жалост новоподписаният колективен договор е и наследствено дискриминационен, защото в него отново, както и през 2006 г., е запазен текстът, според който, "когато членове на синдикатите... работят с договор за заместване, след освобождаване на мястото... могат да се ползват с предимство при сключване на новия трудов договор ". Когато синдикатите разчитат да привлекат членска маса и, което е по-важно - членски внос по този начин, не бива да се учудваме на факта, че близо 90% кандидатстват, мотивирани единствено от допълнителните дни платен отпуск и откровено нехаят за вече дискредитиралите се синдикални лидери.

Подписаният на 30 юни нов колективен трудов договор за системата на народната просвета е поредното доказателство, че учителските синдикати са най-лесният и най-евтин за преодоляване играч в борбата за властова доминация в българското образование. За жалост именно този играч представя интересите на изнасящите цялата тежест на поредните реформи в системата - българските учители.

* Авторът е учител в Шумен
www.dnevnik.bg